Материали за направа на лули

Бриар
Бриарът, или дървовидната ерика (лат. Erica Arborea), вирее по труднодостъпни места в Средиземноморския регион - Италия, Гърция, Мароко и Алжир. Това е висок дървовиден храст, достигащ до около 3 - 4 м височина, при който между кореновата система и ствола се образува така наречената ”гугла” - своеобразно кълбовидно образувание, нарастващо с по някалка милиметра на година. Именно тази “гугла” се добива, а от нея се изработват по-късно добре познатите ни лули.

Добива се по време на есента, след период на минимално 30 години растеж. Първо горната част на “гуглата” се очиства и се отстраняват кората и клоните. Следва съхраняване в продължение на месеци, с периодично навлажняване и поддържане на оптимална влажност. След изтичане на този период дървото се реже на парчета които по - късно се използват за направа на лули. Нарязва се от опитни професионалисти, наричани “coupers”, които притежават усет към ценната дървесина. Независимо от факта, че тези майстори се стремят да оползотворят максимално материала, при това без да се наруши шарката му, от целия обем се използва едва една четвърт. Следващата фаза е категоризация на видовете заготовки и изваряването им в медни котли в продължение на 24 - 30 часа, при което дървесината се освобождава от нежелани смоли и други вещества и по - лесно изсъхва. След няколкодневно сушене на открито заготовките отново се складират за период от 1-2 години за същинско изсушаване. При правилно съхранение бриарът дословно “зрее”.

Най-качествен е този бриар, който има най-гъсти и равномерни жилки. Колкото по-гъста и равномерна е шарката, толкова материалът е по-качествен и съответно по-скъп. Най-ценена е така наречената шарка “Straight Grain”, при която жилките са надлъжно на лулата, успоредни и гъсти. Някои предпочитат и така наречената “Birds Eye”, или “птичи очи”, при която жилките са напречно спрямо гледната точка и се образува особен рисунък, напомнящ своеобразни очи.

Meerschaum или " Морска пяна"
Това е магнезиев силикат, минерал, които се намира в малки образувания предимно около гр. Eskişehir в Централна Турция. Също като бриара е порьозен и това му позволява да поглъща влагата в лулата. Освен това е много подходящ за финна резба, позволява много фин детайл. От края на 70-те е забранен за износ във вид на заготовки. Лулите от морска пяна биват два вида - направени от солидно блокче, или от пресован прах от морска пяна.

Morta - морта

Това е фосилизирана дървесина, която е попаднала в анаеробна среда - блата или торф например, която в резултат на това се вкаменява. Морта е станало нарицателно за фосилизирания европейски дъб по крайбрежието на Северозападна Франция. Има характерен естествен черен цвят.

Vulcanite
Вулканитът е може би най-разпространеният материал за направа на мундщуци. По състав представлява силно вулканизиран каучук със съдържание на сяра над 30 % и добавки. Предпочитан е от повечето пушачи заради комфорта по време на пушене - при допир до зъбите не създава усещане за нещо трърдо и чупливо. Разновидност на Вулканита е Cumberland, при който при екструдиране на пръчките се добавя цветен агент. В резултат при оформяне и полиране на мунщука се образува красива шарка, подобна на дървесния фладер.

Acryl - или плексиглас
Плексигласът е също много използван материал за мундщуци, като предимствата му са че е по - устойчив и траен в сравнение с Вулканита и не оксидира и не губи блясък. Недостатък е неприятното усещане в зъбите, наподобявщо стъкло. В миналото са били използвани и кехлибар и рог, които все още могат да се срещнат при някои лули.

Bakelite

Бакелитът е продукт на поликондензация на фенол и формалдехид при наличие на катализатор. Използва се като свързващо вещество при производството на абразивни изделия чрез пресоване и валцоване, както и за други технически цели. Не е термопластичен, за разлика от Кориана, Вулканита и др, затова употребата му като материал за мундщуци е доста ограничена.

Corian

Корианът не е точно смола, а композит. Концернът DuPont го открива още в средата на миналия век и патентова технологията на производство. В продължение на десетки години само две фабрики - едната в САЩ, другата в Япония - имат правото да правят кориан. Затова пък създадения от тях материал е с 10-годишна гаранция не от фабриката производител, а от самите DuPont. И така допреди няколко години, когато „ембаргото” падна. Марката DuPont и сега притежава правата над материала кориан, но и много други заводи могат да произвеждат материали със същата консистенция и качествени характеристики, които вече се наричат по най-различен начин. Това от своя страна сложи началото на нова ера в мебелопроизводството - ерата на композитите.Това е композит, съставен от минерали, оцветители и свързваща акрилна смола. За минерален пълнител се използва трихидратен алуминий - бял прах, един от компонентите на бялата глина. От него се произвежда и висококачествения порцелан. Цветните пигменти придават багри на прозрачната акрилна смола. Производството на кориана е сложен процес, високотехнологичен и трудоемък.Спрямо синтетичните материали по принцип съществува предубеждение, особено по отношение на екология и здраве. При кориана обаче това не важи. В инструкциите му за приложение специално е отбелязано „разрешен за употреба в контакт с храна”.
Върху такъв плот смело можете да разлеете кафе или пък да месите тесто. Именно защото материалът е много хигиеничен и защото не попива влага и мазнини. Акрилната смола го прави идеално гладък и без пори, затова и на повърхността му микробите не виреят. Корианът е и изключително як: дори да се появи драскотина, тя се запълва лесно с акрилни лепила. Корианът е пластично вещество. Ако се нагрее до определена температура, с него могат да се постигнат невероятни форми - огънати, разтеглени, усукани. След като изстине обаче… край - нищо повече не е в състояние да го промени.