19 май 2009

Материали за направа на лули

Бриар
Бриарът, или дървовидната ерика (лат. Erica Arborea), вирее по труднодостъпни места в Средиземноморския регион - Италия, Гърция, Мароко и Алжир. Това е висок дървовиден храст, достигащ до около 3 - 4 м височина, при който между кореновата система и ствола се образува така наречената ”гугла” - своеобразно кълбовидно образувание, нарастващо с по някалка милиметра на година. Именно тази “гугла” се добива, а от нея се изработват по-късно добре познатите ни лули.


Добива се по време на есента, след период на минимално 30 години растеж. Първо горната част на “гуглата” се очиства и се отстраняват кората и клоните. Следва съхраняване в продължение на месеци, с периодично навлажняване и поддържане на оптимална влажност. След изтичане на този период дървото се реже на парчета които по - късно се използват за направа на лули. Нарязва се от опитни професионалисти, наричани “coupers”, които притежават усет към ценната дървесина. Независимо от факта, че тези майстори се стремят да оползотворят максимално материала, при това без да се наруши шарката му, от целия обем се използва едва една четвърт. Следващата фаза е категоризация на видовете заготовки и изваряването им в медни котли в продължение на 24 - 30 часа, при което дървесината се освобождава от нежелани смоли и други вещества и по - лесно изсъхва. След няколкодневно сушене на открито заготовките отново се складират за период от 1-2 години за същинско изсушаване. При правилно съхранение бриарът дословно “зрее”.

Най-качествен е този бриар, който има най-гъсти и равномерни жилки. Колкото по-гъста и равномерна е шарката, толкова материалът е по-качествен и съответно по-скъп. Най-ценена е така наречената шарка “Straight Grain”, при която жилките са надлъжно на лулата, успоредни и гъсти. Някои предпочитат и така наречената “Birds Eye”, или “птичи очи”, при която жилките са напречно спрямо гледната точка и се образува особен рисунък, напомнящ своеобразни очи.


Meerschaum или " Морска пяна"
Това е магнезиев силикат, минерал, които се намира в малки образувания предимно около гр. Eskişehir в Централна Турция. Също като бриара е порьозен и това му позволява да поглъща влагата в лулата. Освен това е много подходящ за финна резба, позволява много фин детайл. От края на 70-те е забранен за износ във вид на заготовки. Лулите от морска пяна биват два вида - направени от солидно блокче, или от пресован прах от морска пяна.


Morta - морта

Това е фосилизирана дървесина, която е попаднала в анаеробна среда - блата или торф например, която в резултат на това се вкаменява. Морта е станало нарицателно за фосилизирания европейски дъб по крайбрежието на Северозападна Франция. Има характерен естествен черен цвят.


Vulcanite
Вулканитът е може би най-разпространеният материал за направа на мундщуци. По състав представлява силно вулканизиран каучук със съдържание на сяра над 30 % и добавки. Предпочитан е от повечето пушачи заради комфорта по време на пушене - при допир до зъбите не създава усещане за нещо трърдо и чупливо. Разновидност на Вулканита е Cumberland, при който при екструдиране на пръчките се добавя цветен агент. В резултат при оформяне и полиране на мунщука се образува красива шарка, подобна на дървесния фладер.

Acryl - или плексиглас
Плексигласът е също много използван материал за мундщуци, като предимствата му са че е по - устойчив и траен в сравнение с Вулканита и не оксидира и не губи блясък. Недостатък е неприятното усещане в зъбите, наподобявщо стъкло. В миналото са били използвани и кехлибар и рог, които все още могат да се срещнат при някои лули.


Bakelite

Бакелитът е продукт на поликондензация на фенол и формалдехид при наличие на катализатор. Използва се като свързващо вещество при производството на абразивни изделия чрез пресоване и валцоване, както и за други технически цели. Не е термопластичен, за разлика от Кориана, Вулканита и др, затова употребата му като материал за мундщуци е доста ограничена.


Corian

Корианът не е точно смола, а композит. Концернът DuPont го открива още в средата на миналия век и патентова технологията на производство. В продължение на десетки години само две фабрики - едната в САЩ, другата в Япония - имат правото да правят кориан. Затова пък създадения от тях материал е с 10-годишна гаранция не от фабриката производител, а от самите DuPont. И така допреди няколко години, когато „ембаргото” падна. Марката DuPont и сега притежава правата над материала кориан, но и много други заводи могат да произвеждат материали със същата консистенция и качествени характеристики, които вече се наричат по най-различен начин. Това от своя страна сложи началото на нова ера в мебелопроизводството - ерата на композитите.Това е композит, съставен от минерали, оцветители и свързваща акрилна смола. За минерален пълнител се използва трихидратен алуминий - бял прах, един от компонентите на бялата глина. От него се произвежда и висококачествения порцелан. Цветните пигменти придават багри на прозрачната акрилна смола. Производството на кориана е сложен процес, високотехнологичен и трудоемък.Спрямо синтетичните материали по принцип съществува предубеждение, особено по отношение на екология и здраве. При кориана обаче това не важи. В инструкциите му за приложение специално е отбелязано „разрешен за употреба в контакт с храна”.
Върху такъв плот смело можете да разлеете кафе или пък да месите тесто. Именно защото материалът е много хигиеничен и защото не попива влага и мазнини. Акрилната смола го прави идеално гладък и без пори, затова и на повърхността му микробите не виреят. Корианът е и изключително як: дори да се появи драскотина, тя се запълва лесно с акрилни лепила. Корианът е пластично вещество. Ако се нагрее до определена температура, с него могат да се постигнат невероятни форми - огънати, разтеглени, усукани. След като изстине обаче… край - нищо повече не е в състояние да го промени.

18 май 2009

Юбилейната лула

Вторият важен за мен проект е малка серия лули, с които да отбележа първата си десетгодишнина в луларския занаят. Лулите ще бъдат в два вида финиш - Гладък и Рустик. Спрял съм се на Родезиан като форма, все още доизпипвам прототипа. Относно бройката, все още не е ясно, зависи от проявения интерес - до Октомври има време, а що се отнася до цената - за същите пари ще можете да си купите манифактурен Вауен от Чиърс, само дето няма да е толкова изпипан. Ама съм и скромен... Съвсем скоро ще имам какво да покажа.

Ето го и прототипчето, разликата ще е само в шийката - ще е кръгла, а не фасет.

Комплектът на начинаещия

По общо впечатление се оказва, че независимо дали хората ги купуват за подарък, или си ги купуват за себе си, просто не съществува такова животно - една кутийка, в която да има свястна лула с калъфче, тъпкало, чистачки, и достатъчно подробна инструкция на Ползователя!! Хах! Та замисляйки се над това, в момента работя над нещо такова - като идеята ми е да предложа наистина добра лула с прочието аксесоари и малко книжле с основните неща на атрактива цена. Очаквайте включване!

Поддръжка, козметика и тунинг

Преди всичко искам да направя едно уточнение - колкото по - старателно се грижите за лулата си, толкова по - лесно е да я поддържате в добро състояние години наред! Какво имам в предвид?
Да започнем с няколко основни правила по поддръжката:
Първо, от една лула не бива да се пуши повече от един - два пъти на ден. Едно от основните свойства на бриара, благодарение на структурата му, е да поглъща кондензата, който неминуемо се образува по време на пушене. Тоест - дайте време на лулата да си "почине" - нека дървото да има достатъчно време да подиша и излъчи погълнатият кондензат. Вероятно за хората, които пушат често, а не разполагат с повече лули, това не е добра новина - повярвайте, струва си да си купите повече лули, които да сменяте и да работят правилно, отколкото да пушите от вкиснати няколко броя такива.
Второ, не подценявайте редовното чистене - катранените и смолисти отлагания по лулата водят до много неприятен мирис в последствие. Желателно е след всяко пушене, след като лулата изстине, да се изтрие отвътре камерата за тютюна например със салфетка, а мундщука и шийката внимателно да се "шомполират" с перце за почистване. Ако от лулата се пуши често, е препоръчитено поне веднъж в месеца да се извърши основно почистване, но подробностите за това в рубрика FAQ.

17 май 2009

FAQ

Често задавани въпроси - тук ще обобщя най-честите въпроси, на които имаме изпитан отговор. Питайте!
1. Какво е нагар и как се образува - Breaking
Първо да разсеем един мит - бриарът не гори! Гори, и то как! Просто в сравнение с други дървесини е по-устойчив на топлина. Тъкмо това обаче се превръща в спасителен пояс, а именно:
При горенето на тютюна стените на чашата постепенно се овъгляват - образува се слой от въглерод (въглен), който на практика е негорим. Това е защитният слой на една добре обпушена лула. Изгражда се постепенно и внимателно, като при първоначалните пушения е важно лулата да се изпушва докрай. Впоследствие по този слой се отлагат и смоли и катрани от горенето на тютюна и се образува така наречения кейк - допълнителна защита. Кейкът нараства с времето и е необходимо отвреме на време да се остъргва донякъде. Това се прави най-добре с ример, или с кръгъл затъпен нож (ако нямате опит - действайте много внимателно). Целта е да се изтъни кейка, без обаче да се стига до здраво дърво - това е предпоставка за прегаряне на лулата. При някои лули фабрично има положен въглероден слой, това е сиво-черна обмазка отвътре на чашата, която евентуално би улеснила обпушването на лулата.

Ремонт на механични повреди

Според скромните резултати от анкетата до момента преобладаващ е интересът към поддръжката и ремонта на любимите ни лули. Тук постепенно ще започна да излагам някои основни и често възникващи моменти по темата.

Счупване на чепа на мундщука
Често срещан проблем, който възниква обикновено при мундщуци с чеп, стругован от самия материал на мундщука - било то Вулканит или Акрил. Може да се дължи на затягане на шийката вследствие на раздуването на бриара от кондензата, комбинирано с опит за изваждане на мундщука преди лулата да е изстиналала. Също така се случва в резултат от невнимателно или некомпетентно изваждане на мундщука. В резултат най-често чепът се счупва и остава заклинен в шийката.

Внимателно се изважда остатъкът от чепа посредством подходящ в диаметър винт - както вадим коркова тапа от винена бутилка. Обикновено работи.


Старият мундщук се препробива, за да се монтира допълнителна втулка - използвам полиертацетал - инженерна пластмаса с прекрасни за целта качества.


След залепването на допълнителната втулка трябва да се пробие отвор за дима и втулката да се "калиброва" до подходящия външен диаметър - за целта използвам специално приспособление.

След напасването на мундщука към шийката е време да бъде изшлайфан и огънат.


Готовата лула

16 май 2009

Любопитно

Тук смятам да представям интересни и нестандартни лулички, които правя или срещам наоколо...
Да започнем с това:





Ето и една лулица от Калин Андреев

Ето и интересен линк:
http://pipesmagazine.com/pipe-photos/

Класически форми на лули

Тук ще се постарая да изложа възможно най-много форми на лули, които са се наложили като "класически" благодарение на характерния си облик.



Apple - или Ябълка:
Характеризира се с обла чаша и кръгъл мундщук без седло. Може би една от най-популярните форми наред с Билярда.

Billiard - или Билярд:
характерна е издължената чаша, която нагоре леко се стеснява. Кръгъл мундщук без седло.

Lovat - Ловат:
Разновидност на Билярда, като при него разликата е че шийката и мундщукът в сечение са елипсовидни, мундщукът може да е объл или със седло.


Pot - Пот (Чаша):
Цилиндрична къса глава с кръгъл мундщук без седло

Poker - Покер:
Изцяло цилиндрична глава без заобляне отдолу, кръгъл мундщук. Самостояща лула.

Dublin - Дъблин:
Подобен на Билярда, но чашата има конична форма, както и отворът за тютюна.

За блога

Тъй като блогът е все още в развитие, ще съм благодарен, ако ми подскажете най-актуалните теми, които ви вълнуват посредством гласуване в анкетата отдясно. Впоследствие ще развиваме заедно новите теми.